Страната на усмивките може да е на другия край на света, но там често се чува българска реч. Дори над сцената в една от крокодилските ферми сред другите флагчета се вее и нашето знаме. Най-скъпото нещо при екскурзията до бившия Сиам е самолетният билет. Любителите на организираните посещения могат да обсъдят всякакви оферти, дори през немските туроператори.
Волните птици нямат проблем да си купят само билет за леталото. В Тайланд туристическите бюра са по-нагъсто от телефонните кабини и направо си счупват краката да ви услужат.
Най-подходящ за посещение е периодът ноември-февруари, който минава за тайландската зима (при температури до 35 градуса). Горещините на лятото са от март до май и дори местните ги издаянват само на климатик. Дъждовният период е от юни до октомври. Тогава небето се продънва – понякога вали 2 часа дневно, понякога – седмица и влагата във въздуха се увеличава драстично.
Местната валута се нарича бат. В банките, чейнджбюрата и на летището курсът е най-изгоден.
В Тайланд се говори и един изключително опростен английски, подкрепен с усмивки и жестове. На много места обаче виси табела “Тук обслужваме на немски, английски, руски…” с надписи на съответните езици и нарочно внесени продавачи.
Отнасяйте се почтително към будистката религия и тайландския крал. Никога няма да ви пуснат в храм с къси гащи или ако не сте си събули обувките. Там трябва да седнете с крака, подвити под вас, защото будизмът смята главата за най-чистата част на човешкото тяло, а краката – за най-мръсната и не бива да ги показваме на божеството.
Тайландците са консервативни и не гледат с добро око на монокините. Плажовете им са само за бански костюми. Заговарянето на жена на улицата (извън районите за секстуризъм) се смята за обида и като нищо ще повика полиция.
Истинските полицаи са с кафяви униформи, а оторизираните туристически агенти носят прошнуровани карти със снимка на реверите си. Много дребни измамници или съгледвачи на големи магазини се представят за „турист полис” и завличат балъци с дребни суми, а най-често им наемат такси, за да ги заведат до дюкяна, от който се надяват на комисиона.
В Банкок основна забележителност е Гранд Палас – кралският дворец. Там смяната на караула е такава атракция, че завинаги ще си спомняте как за да сдаде поста един чифт войници на всеки кръгъл час се разхожда цяла рота.
За разнообразие понякога кръшват към Мраморния храм, за да покажат как тайландците са издигнали светилище на Буда от непознатия по тия места бял камък. Той е пренасян къс по къс с кораби от родината на най-качествения мрамор Карара – Италия.
Храмът на Изумрудения Буда, част от Гранд Палас, е предизвикателство за очите. Можеш да ослепееш от плетениците златни плочки, червени, зелени и сини стъкълца, които сред друга страна и природа биха понамирисвали на кич. Самият Буда е разположен толкова близо до тавана, че човек си изкривява врата, за да го зърне.
Фигурката е свързана с пищен ритуал – при смяната на сезоните кралят лично преоблича статуйката – през дъждовния период със златно наметало, през зимата – със сребърен плащ, а през лятото със златна препаска. Някои казват, че Будата бил донесен от съседен Лаос, който настоятелно си я искал.
Тук кралят има право да отправя молитвите си към бога и когато го прави, в сградата не влиза никой друг.
Строгата забрана да се снима се следи от полицаи, които непрестанно бдят над спокойствието на божеството. Златната пагода недалеч от храма е рожба на китайското влияние. В нея се съхранява половината от посмъртната пепел на тайландските монарси. Другата половина е в семейния дворцов параклис на прадедите.
Златният Буда сащисва посетителя със скромността на храма си и с многотонното си великолепие.
Фигурата от 5500 кг чисто злато пристигнала от Индокитай в каменен обков и тайландците не подозирали, че под него се крие съкровище. При силен земетръс камъкът се разчупил и златното божество грейнало.
В малкия параклис, където е фигурата, пазят и част от обвивката. Наоколо блещукат дарове от заможни просители – дръвчета и птици от скъпоценни камъни. Така те подплатяват молитвите си. Заедно с благовонните пръчици монасите продават листенца варак от 24-каратово злато.