Какво богатство е голяма река да минава през столицата ти! Има ли красив град, през който да не се извива сребристото тяло на някоя река? Париж има своята Сена, Лондон – Темза, Будапеща с Дунав, Прага и Вълтава и т.н. Всъщност точно реката придава чар на града, прави го по-интересен, отразява в себе си не само мостовете, но и старите катедрали по брега, защото човешките селища възникват именно край реките. Такъв е и случаят с Банкок.
Река Чао Прая (името означава Кралска река) не е много дълга – няма и 400 км, но успява да свърже двете столици – старата и новата, Аютая с Банкок, да напои плодородните оризови полета в средата на Тайланд и да служи като важна транспортна връзка – плавателна е по цялата си дължина. Има и още една стара столица, макар и за кратко да е била такава, която също се е радвала на това съседство – Тонбури. После кралят се прехвърля от другата страна на реката, където с годините бавно израства самият Банкок.
Отидете ли в Тайланд, не пропускайте да се разходите с лодка по Чао Прая. От едната ѝ страна се извисяват кулите на Ват Арун – Храмът на зората, който наистина сякаш посреща изгрева над блесналата река. От другата страна е старият център с островърхите покриви на Кралския дворец и Ват По, а зад тях в далечината като мощни исполини подпират облаците небостъргачите на модерното сити.
