Ако в Югоизточна Азия имаше еквивалент на европейската поговорка „Всички пътища водят към Рим”, той щеше да гласи: „Всички пътища водят към Банкок”. Или обратното – всички пътища тръгват от Банкок. Наистина, заради средищното си положение на полуострова, а и заради огромното си международно летище, градът е отправна точка както за всяко пътуване из страната, така и за пътешестване из съседните Лаос, Камбоджа и Мианмар. Но това е само половината причина почти всеки туристически крак, запътил се из района, да стъпва първо в Банкок. Защото той не е просто „гара разпределителна”, а истинска магическа порта към чудесата на Индокитай. Всъщност самият той е едно от чудесата му! Десетки зашеметяващи небостъргачи хвърлят дългата си сянка върху ултрамодерни търговски центрове, чиито „студени” връзки изграждат лабиринт, в който климатиците създават един нов, нереален свят, недостъпен за всепроникващата гореща влага отвън, а виещите се между стъклените фасади и високо над истеричните булеварди постаменти на „небесния влак” оплитат като бетонни лиани този новоизлюпил се Вавилон. Но всичко това би било просто поредното модерно сити, ако въпреки авангардните си придобивки тайландците не продължаваха да живеят според уютните правила на своите непоклатими традиции – хиляди сергии с всякакви вкусотии, приготвяни на място, в плътен шпалир ограждат тротоарите и милионите столичани без поза и предразсъдък присядват край тези стожери на Ориента да похапнат, бъбрейки в сянката на своя сбъднат XXI век. Ето в това е изкусителният чар на далечен Банкок! Крачка встрани от влудяващия трафик и попадаш в сънливото безвремие на някой храм, в чиято утроба тайландците коленичат пред своя Буда със същата детска непринуденост, с която миг по-късно отново ще се втурнат по забързаните пътеки на столичното си ежедневие, бродирайки с несекващите си стъпки безкрайно сложна и вечно променлива шарка в битието на града. Подкупващата непредвзетост на тези сърдечни хора е може би най-важната причина чужденецът да се чувства така свойски в този огромен и непознат свят. И това се усеща особено добре вечер, когато едва доловимото разхлаждане изпълва с безгрижно оживление улиците и откритите заведения – сякаш местните също са във ваканция – такава приповдигната атмосфера цари в часовете на отмора от останалата вече зад гърба работа, а и от дневната жега.