Ранно утро. Развиделява се бързо, слънцето огрява ленивите води и скоро отсрещните брегове губят очертанията си в горещата мараня. Птиците пеят в тропическата гора, рибарски лодки се плъзгат по реката. Късна вечер. Невидими в тъмнината, като че ли неуморните бързеи са се успокоили. На отсрещния бряг проблясват светлините на малко градче, но то не е в Тайланд. Отсреща е Лаос.
Така между изгрев и залез от векове върви неспирният цикъл на една от най-големите в света реки. Тя е и най-голямата, най-дългата, най-могъщата и най-важната река на полуостров Индокитай – Меконг. Немислимо е изграждането на тази далекоизточна цивилизация без реката, давала храна на народите по бреговете ѝ, и позволявала придвижването от далечните кътчета на сушата до бреговете на океана.
Със своите 4350 км Меконг е 12-тата по дължина река в света. Извира от Тибетското плато и се влива в далечното Южнокитайско море. Водосборният ѝ басейн е огромен, но значението ѝ за културата на региона – още по-голямо – водите ѝ са “напоили” цивилизациите на Китай, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. По бреговете ѝ са се водили войни, издигали са се и са падали царства, строели са се храмове…
Реката също така предлага едно от най-интересните преживявания, които туристът може да изпита в полуостров Индокитай – плаване по широката ѝ снага с дълга пътническа лодка. Реката на две места се “отърква” в Тайланд – на север и на изток. Направете своето пътешествие в северната част, от Златния триъгълник – там, където се събират границите на Тайланд, Лаос и Мианмар. А ако искате да видите реката отдалеч и в цялата ѝ прелест – качете се на планината Пу Чи Фа – змиевидното ѝ тяло се вие сред покритите със зеленина хълмове и изчезва на юг, увличайки със себе си и въображението на всеки запален пътешественик.
