Ко Чанг – коктейл в ръцете, море в очите

Трябва да се обърна и на другата страна, че ще изгоря. Като се обръщам, да внимавам да не падна от шезлонга и да не си разлея чашата. Като стана въпрос за падане, дали има случай на някой да му е паднал кокосов орех на главата, докато вечеря? Няма ли да ми е прекалено топло да яздя слон цели два часа или да се задоволя с един? Не, май ще е по-добре да отида да се гмуркам, но пък дали няма да си пропусна часа за масажа?

Горе-долу това са грижите, които тормозят средностатистическия турист, когото не го е домързяло да пропътува няколко хиляди километра, за да се отпусне в петзвездния лукс на тайландския юг. Място, което гарантира, че по обратния път същият турист ще се измъчва с неизбежния въпрос: “Защо трябва да се връщам в офиса, няма ли начин да остана тук?”. Сега ще отскочим за малко до една запазена територия, паролата за достъп до която е “безгрижие”.

Ко Чанг или остров Чанг е вторият по големина тайландски остров и ако все още отстъпва по популярност на по-големия си събрат Самуи или на небезизвестния курорт Пукет, то в най-скоро време тази несправедливост ще бъде поправена. Защото Ко Чанг е най-динамично развиващият се тайландски курорт. Допреди двайсетина години редки посетители са му били само шепа любители на дивата природа и кажи-речи нищо туристическо не е имало на острова. По-прозаичната причина за това “изоставане” е в близостта с камбоджанската граница – факт, доскоро означаващ военно оспорване на тези води и никакви инвестиции. Другата, по-романтична предпоставка островът да има славата на място, където без бюджет и декори лесно може да бъде заснет филм за Робинзон Крузо, е, че всъщност остров Чанг има статут на Национален парк. Как сегашната инвазия на туристическата индустрия е преодоляла този препъникамък? Промяната на статута на Национален парк заради инвеститорски интереси не е българско изобретение. Но приликите свършват дотук. Застрояването – хармонично и умерено, представлява тънка ивичка по самото крайбрежие – един гердан от хотели-оазиси, свързани с криволичещата нишка на единствения асфалтиран път на острова. Наистина, западното крайбрежие (където са най-хубавите плажове и по-голямата част от хотелите) е вече доста шумно и урбанизирано, но всъщност не толкова, сравнено с който и да е друг курорт. А и целият останал остров е такъв, какъвто е бил още при сътворението на света – непроходими гори (най-добре запазените rainforest в цяла Югоизточна Азия), плъзнали по обвитите в мъгла върхове, скрити водопади, животни и птици, за които човекът е рядко срещан вид, чисти бели плажове под сянката на кокосови палми. Затова и най-често употребяваното клише за острова е сравнението с Едем – Райската градина, в която животните живеели в хармония, а Човекът още не бил познал труда и грижата. В тази картина чудесно се вписват нелишените от достоверност истории за пирати и контрабандисти, които доскоро са били “коренното население” на тези територии. Самият остров също има своите жители, но те са не повече от десетина хиляди, а в предишни времена това морско бижу е било още по-рядко населено. Странното е, че местните са не рибари, а повече фермери – работят в малките каучукови плантации или отглеждат кокосови палми.

Но летаргичният образ на острова безвъзвратно е останал в миналото. Плановете на правителството са не просто Ко Чанг да бъде новият туристически хит. Затова, макар и на острова да има хотели и възможности за преспиване за всеки джоб, основната тенденция при развиването на местния туризъм е изграждането на хотели с повече звезди, предлагането на по-висококачествени услуги и, разбира се, съответстващи цени. И на неизкушените от лукса би им харесало да прекарат отпуската си в подобна обстановка. Защото луксът е премерен, ненатрапчив, идващ не само от обслужването и това, което се предлага, а повече от естествената и непринудена обстановка – като в хотел за почивка. Ниски сгради сред много зеленина, на пръв поглед простичко и някак “по-природно” обзавеждане на стаите, хубав плаж току веднага след перфектно поддържаната морава, сенчести места за отдих. Тук човек наистина се чувства в Рая, но с едно малко изключение – нудизмът и topless-ът са забранени. Това обаче не е болка за умиране. Разнообразните развлечения, които дебнат туриста, напълно компенсират невъзможността да влезе съвсем в ролята на Адам или Ева. Разходка до някое от съседните островчета, гмуркане сред коралови рифове, яздене на слон през гората, пешеходен трекинг до някой от красивите водопади. За по-мързеливите или по-суетните – СПА процедури, масажи и всякакви подобни приятни глезотийки или просто шопинг.

И ако все още мислите, че Ко Чанг е далечно и недостъпно място, ще ви кажа, че в много от ресторантчетата менюто е не само на английски, но и на кирилица. Ами да, светът вече е много по-малък, отколкото беше. Активният сезон там е през нашата зима, затова предвидете си малко отпуска за януари – тъкмо никой ваш колега няма да ви се разсърди, и стягайте куфарите.