Да посрещна изгрева в храмовете Ангкор Ват, заедно с още 5000 души реших съвсем внезапно.
Още в първите си часове в Сайгон изръшках поне 20 туристически агенции, където най-ниската цена на самолетния билет беше над 200 долара и реших да пътувам с автобус. Пък като стигна до Сием Риеп – гидове бол!
Дотук – добре, си казал към 15-ия етаж онзи, дето падал от 30-ия. Нощен рейс до Ангкор Ват и обратно – 50 долара. Супер! На снимката изглежда прилично – вместо седалки има легълца на два етажа. Превозвачите твърдят, че ще стигнем за 12 часа. И аз започвам да си правя криви сметки как ще обикалям из Сием Риеп, че може и
Или пък да посетя още по-прочутия дизайнерски голф клуб? Вече съм си резервирала по интернет хотел за 17 долара. Прекалено малко за красивите картинки, но… ще видим.
Полунощ е. Шофьорът на автобуса прибира билетите и паспортите ни – ще ги дава вкупом на границата за камбоджанска виза. Прави опит да ме настани до будистки монах, но аз го лъжа най-нагло, че имам религиозни предубеждения и се сдобивам с двойна седалка. Цяла нощ се боря със свирепия климатик, който се опитва да ме превърне в студено пушена скумрия.
Както винаги си нося „пътническите чорапки” – мекички и с гумени стелки на стъпалата. Затова напъхвам другите в климатика и успявам да поспя.
Пътят до границата се оказва кратък, но не и престоят пред нея. Просто камбоджанските служители си имат работно време и хич не бързат да ни вземат 25-те долара.
Викат ни на траншове и минаваме през три гишета. Явно подозрителността им е наследство от червените кхмери.
Пном Пен. От прозореца на автобуса столицата изглежда доста прилична и чиста. Минаваме покрай Кралския дворец. Внушителна сграда. Според пътеводителя – 174 870 кв.м. Това е комплекс от сгради, построен от крал Нородом през 1866 г. Идеята му била това да е
За целта използвали основата на старинната крепост Бантей Кев. Не успях да зърна Сребърната пагода и Тронната зала, но така си отворих повод за ново пътешествие до Камбоджа, за да се запозная отблизо с кхмерската архитектура.
Изсипваме се на централната автогара в Пном Пен, за да сменим автобуса с микробус към Сием Риеп. Вече е обяд. Кривите ми сметки са, че в ранния следобед ще пристигнем по предназначение. Сядам в близкото кафене
В случая – манго. Както навсякъде в по-туристическите места на Камбоджа интернетът е безплатен. Усещането за глобализъм е сюрреалистично – седя си в лепкавия от жега Пном Пен, смуча ласи и си бъбря по скайпа с Николай в България, където вали сняг.
След това започва едно безкрайно друсане. Оказва се, че
Както при селските шосета у нас, дупките са повече. Вече се здрачава. Микробусът спира с апломб. Ура! Стигнахме. Уви, поредното крайпътно капанче. До Сием Риеп имало още поне три часа път. Кошмар! Пътуването ще излезе близо 20 часа. Хубавото е, че съм гроги и придремвам.
Мракът е непрогледен. Слизаме на прашно пространство, което се води последната спирка.
Моят „Голдън манго ин” се оказва почти зад ъгъла, но хотелчето компенсира всички разочарования до момента. Старинна колониална къща, потънала в зеленина. Стаята ми (стандарт) е колкото софийския ми хол. Мебелите са от тиково дърво.
, а от дърветата в градината висят фенери над удобните дивани, където гостите си пият питието. Жалко, че ще остана само една нощ.
Поръчвам да ми приготвят закуската в кутия за пикник, ангажирам тук-тук за цял ден, с който да обикалям храмовете на Ангкор Ват. Да поясня за онези, които не са ходили в Тайланд – тук-тук е двуместна моторикша. Тя ще ме вземе в 5,00.
Да снимаш как храмът Ангкор се отразява във водите на езерото при изгрев слънце е част от атракциите тук. Как да го пропусна?!
Между три и пет хиляди души всяка сутрин в 5,30 се подреждат чинно с камерите си пред величествения декор на „Анкор Ват“ и
за да запечатат отражението им във водите на езерото. А когато слънцето изгрее, туристите се мятат на велосипеди, моторикши и мотоциклети в неуспешен напън за ден или два да обиколят двестате квадратни километра древни руини, храмове и кули.
В съзнанието на повечето българи Камбоджа е далечна азиатска страна, в която някакви побъркани псевдокомунисти – червените кхмери, изтребиха една трета от своя народ по ясни единствено на тях причини.
Целият свят обаче е чувал за „Ангкор Ват“. В превод – град и храм. Ангкор е древната столица на Камбоджа.https://www.youtube.com/embed/LVf0tQvIIFU?feature=oembed
строили тук грандиозни дворци и храмове. До 1431 г., когато войските на Сиам завладяват и разрушават града, той е смятан за най-големия град в света. Следват векове на забрава.
Дървените постройки се разрушават, джунглата поглъща каменните стени. Но дори и в този полуразрушен вид храмовете и дворците очароват европейските си откриватели през XIX век. А когато през 1868 г. излиза книгата
от френския натуралист Анри Муо, в Париж се надига натиск Сиам (днешен Тайланд) да върне Ангкор на Камбоджа.
Разчистването и възстановяването достигат апогея си през 1930 г., но управлението на червените кхмери от1970 до 1990 г. нанася огромни вреди. Въпреки че дори те осъзнават ценността му и го поставят върху националния флаг. „Ангкор Ват“ гордо се вее там и до днес.
От 1992 г. храмовият комплекс е под егидата на ЮНЕСКО. На площ колкото 250 футболни игрища са съхранени над 100 дворци и светилища.
Храмът „Ангкор Ват“е построен при управлението на крал Суряварман Втори (1112-1152г.). Разположен върху 2 кв. км, и днес той е най-голямото религиозно съоръжение в света (заедно с пагодите в древната бирманска столица Баган). От всички постройки светилището е най-добре съхранено. Може би защото през вековете в него винаги е имало шепа монаси.
Храмът е обграден от ров с ширина 190 метра, който в древността е гъмжал от крокодили. Защитната стена е с размери 1025 на 800 м. Човек може да се изгуби в сложната конструкция на три нива с безброй стълби и проходи. Кулите на „Ангкор Ват“ са пет.https://www.youtube.com/embed/-D51LLRBNHU?feature=oembed
Централната е най-висока – 65 м, и символизира митичната планина Меру, която според индуистите е център на света. Само на първо ниво галериите са дълги общо над 800 метра, украсени с двуметрови барелефи.
Най-дългата фреска с тях е с повече от 3000 фигури.
Наричали Суриабарман ІІ, владетеля построил храма, Защитника на слънцето. Той се възкачва на престола на 14 г., след като убива чичо си и започва да разширява империята си от Виетнам до Мианмар и Лаос. В местността Ангкор е имало над 700 храма, но Суриабарман II искал неговият да е най-голям.
Това е един от най-удивителните инженерни проекти на древността. Не само поради мащабите, а и
„Ангкор Ват“ е построен за 35 г. върху тресавище. За основа му служат подпочвените води. Затова са създадени диги и канали.
При тропическия климат се редуват по шест месеца суша и дъжд. Затова инженерите на Суриабарман II направили „Ангкор Ват“ като кораб, който плува. В сухия период водата спада и затова те са проектирали квадратния ров, който се пълни от езерото Тонле сап и поддържа водата на еднакво ниво.
На тучните земи наоколо са отглеждали по три реколти годишно, с които изхранвали строителите и населението на мегаполиса. Историците смятат, че тук са живели над 1 млн. Души – най-големия град на света през XII век.
Самият храм е построен от латерит. Камък, който се обработва лесно, когато е влажен, а после се втвърдява. Както не е ясно как са пренасяли гигантските каменни блокове за пирамидите, подобна е
Учените предполагат, че със салове, теглени от слонове.
Няма данни колко милиона са се простили с живота си през 35-те години градеж, но са си свършили работата перфектно. Каменните блокове прилепват идеално без хоросан.
За камбоджанците от близкото градче Сием Риеп комплексът е главен извор на приходи, но много от туристите щурмуват „Ангкор Ват“
заобикаляйки централния вход. Затова билетите от 20 долара на ден се разпечатват със снимката на притежателя им, направена в момента на купуването. Бдителна туристическа полиция проверява пропуските пред всеки храм в комплекса.
Реставраторите и археолозите мърморят, че дори червените кхмери не са нанесли толкова щети, колкото туристите.
Едва ли има човек, който не е виждал на снимка огромните каменни глави на цитаделата Ангкор Тхом. В центъра й са главните забележителности- храмовете „Байон“ и „Бапхуон“.
Човек се чувства малък, но и някак си защитен в сянката на гигантските усмихнати лица. От Терасата на слоновете, подпряна на десетки хоботи, не е останало много, но от нея кхмерските крале са наблюдавали церемониите и са въздавали правосъдие на фона на Небесния дворец Пименакас.
Когато човек обиколи няколко храма, осъзнава,че всички имат правоъгълна форма и са ориентирани в посока север-юг и запад-изток.
Твърдят,че от сателит най-голямото светилище прилича на нещо като квадратна матрьошка или дъска за морски шах – концентрични правоъгълници. Чрез компютърни симулации е доказано, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е
Някои учени предполагат, че целта на кхмерите била храмовият комплекс да отразява небесната подредба на звездите, така че да хармонизира земята и небесния свят.
Фигурите от барелефите на асурас (демони) и девас (божества) подсилват усещането за преход от една астрологическа епоха към друга.
Храмът „Пним Бакхенг“ има 108 кули. Числото 108се смята за свещено както в будизма, така и в индуизма, тъй като то е сбор от 72 и 36 (а 36 е половината от 72). Седемдесет и две е и първото от поредицата числа,свързани с движението на земната ос – причина за измененията в разположението на съзвездията за период от 25 920 години, или с един градус на всеки 72 години.
Светилищата Баконг, Прах Ко и Прей Монли са построени така, че да отразяват разположението на звездите в Корона Бореалис, каквато е била при пролетното равноденствие през 10 500 пр.Хр. А това съзвездие не е можело да се види от въпросните храмове през Xи XIвек, когато те са построени.
Астрономичните мистерии също са сред причините храмът„Ангкор Ват“ да е включен в новите седем чудеса на света.
Унесен в загадките, човек започва да се чувства като участник в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Гигантски корени са обхванали в зловеща прегръдки каменни блокове. В специална камера за молитви
Изящен като моминска бродерия е „Бантей Срей“ – т.нар. дамски храм. Наричат го розов, но цветът му е по-скоро на препечен карамел, а каменните гравюри говорят направо на сърцето.
За цялото си пребиваване в Камбоджа, ако то е концентрирано в Пном Пен, Сием Риеп и Анкгор Ват, пришълецът може изобщо да не види местната валути – риел. Целият алъш-вериш върви в долари ($1 е равен на 4000 риела). Не само цените в магазините и ресторантите са в щатските пари, ами когато теглиш от банкомат, машината пита „Какво предпочитате – долари или риели?“
Изводът е: червените кхмери вече са зелени.