ИСТОРИЯ

Долината на река Меконг е обитавана от 10 000 години насам – там са живели първите земеделци и вероятно първите хора, обработващи метали, които са говорели примитивна форма на тайландски език.

Следи от отглеждане на ориз са открити на североизток, в Бан Чианг и Бан Прасат, и датират от 4-то хилядолетие пр. н. е., а културата Бан Чианг разкрива знанията на жителите за обработката на бронз, започваща около 3000 г. пр.н.е.

Оттогава до днес историята на Страната на усмивките е преминала през всички състояния, бележещи човешкото развитие – през възходи и падения, от мир и хармония до страдание, изпитала е конфликти и кървави нашествия.

Смята се, че периодът на Аютая е бил епоха на слава, успех и просперитет, която несъмнено е белязала радикално бъдещето на страната и нейната нация.

Аютая е бил един от най-големите и богати градове в Азия, главно поради икономическото значение на пристанището му и морската търговия. Кралството просперира в продължение на 400 години и под управлението на 34 монарси. И португалците, и холандците, и датчаните, и англичаните, и французите създават своите посолства в града. В средата на XVI век Аютая е под бирманска окупация, но в края на века тайландците си възвръщат контрола.

През 1690 г. немският изследовател Енгелберт Кемпфер пише:

„От всички азиатски нации Кралство Сиам е най-голямото. И великолепието на кралския двор в Аютая е несравнимо.”

През 1765 г. богатството на Аютая отново привлича вниманието на Бирма, чието нападение превръща града в руини. През 1769 г. генерал Прая Таксин обединява отново тайландските армии, успява да прогони нашествениците и се провъзгласява за крал, премествайки столицата в Тонбури. Но честите разногласия с министри и съветници довеждат до свалянето му.

1782 г. бележи началото на нова и известна династия: Чакри. Новият крал, генерал Чао Прая Чакри, премества столицата в Банкок.

Крал Монгкут (1851 – 1868), добре известният Рама IV, се възкачва на трона и започва реформи, включително установяване на дипломатически отношения с Европа.

През 1932 г. по инициатива на група тайландски студенти в Париж се извършва революция срещу абсолютната монархия на Сиам, която води до създаването на конституционна монархия по британски модел.

1939 г. бележи друго историческо събитие: официалното име на страната, Сиам, е променено на Тайланд (Práthêt Thai – името идва от санскритското „pradesha“, означава „страна“, и „thai“, което значи „свободен“).

От 1941 до 1945 г. някои райони на Тайланд са окупирани от японската армия. Периодът на окупацията вдъхновява един от най-известните филми с Оскар: „Мостът на река Квай“.

През 1946 г. крал Пумипон Адулядет, Рама IX, новият монарх от династията Чакри, се възкачва на трона и се провеждат първите свободни, демократични избори, установяващи началото на дълъг период на промени, с моменти на нестабилност и няколко опита за преврат.

Както навсякъде по света, и в Тайланд младостта винаги е била в челните редици на развитието – младите подкрепят прогресивните инициативи, прозрачността и преди всичко борбата за поддържане на свободата и стабилизиране на конституционната монархия.

Управлението на крал Рама IX продължи над 70 години. Той несъмнено беше просветен крал и ще остане в сърцата на тайландците, които го почитаха като символична “граница” между минало, настояще и бъдеще. Ще остане и в историята, особено благодарение на ключовите решения, които вземаше за благото на нацията.

Настоящият държавен глава е Негово Величество крал Маха Ваджиралонгкорн – коронясан през май 2019 г., известен като Рама X и син на многолюбимия крал Пумипон Адулядет.