Тропическото слънце вечер бързо пропада зад хоризонта, но в този кратък теменужен час по тротоарите пред магазинчетата и около сергиите с приготвяна на улицата, пред очите на клиентите, храна, хората посядват, вечерят, разговарят и това отпуснато спокойствие прави нестихващият трафик да изглежда някак по-приемлив, по-човешки.
И ако туристът има късмет, какъвто имах аз, тази вечер да се случи точно пълнолунната нощ на третия лунарен месец, когато се празнува най-големият будистки празник – Мака Буча, и криволичещият му път случайно да го отведе в подножието на Златната планина – хълм в стария център на Банкок, на върха на който има храм със забиваща се във вечерното небе островърха ступа, ще получи заслужен десерт за усилието да разгадае сам тайните на този многолик град. Банкок ще отметне шафранената си монашеска дреха и ще му разкрие поредното си истинско лице. Изкачвайки се бавно по стъпалата, шумът на модерния град ще става все по-слаб, а звънът на докосваните от богомолците камбани все по-отчетлив, докато най-сетне стигне върха, от който Банкок изглежда като нарисуван, а лекият вечерен бриз едва разхлажда морните тела на стотици боси тайландци, изпълнили със сключени длани и притворени очи това свещено място.
Златната планина. Може да бъде изкачена за пет минути, а може да бъде изкачвана и цял живот. В тази неповторима нощ, сравнима с нощта на християнското Възкресение, храмовете са отворени до късно и всички тези, които през деня са тичали по пътя към бъдещето, сега се разтварят в бездънния океан на хилядолетната си религия.
