Едва ли има някой, който да се е върнал от Тайланд без да си е купил нещо за спомен. И то нещо истинско, местно, излязло от ръцете на изкусен тайландски занаятчия, а не сувенир ширпотреба, произведен в Китай.
Сред многото племена, всяко характерно и различаващо се от другите със своите традиции, народни носии и обичаи, най-известно и действащо като магнит за туристите, е племето каян, или по-известно като племето на жените жирафи.
На някакъв провинциален път в най-северната част на Тайланд, в 40-градусовата жега, видях в далечината постепенно уголемяващото се оранжево петно на монашески роби. Когато наближиха, разбрах, че това е процесия от стотици монаси.
Малка порция лепкав ориз на пара, смесен с гъста кокосова сметана и захар, съчетан с парчета перфектно узряло жълто сладко манго, поднесен с допълнителна кокосова сметана и хрупкави гарнитури от боб мунг – с други думи, перфектен пример за просто, но вкусно лакомство.
Ват Пумин в град Нан е един от най-характерните, интересни и необичайни храмове в Тайланд. Неговата изключителност се дължи на историята на тази сравнително изолирана област.
Архипелагът от 42 острова, „посипани“ в морето на площ от 100 кв. км, сякаш е свидетелство от сътворението на света. Варовикови планини с пещери и дълбоки понори, вечнозелена растителност и над 50 вида птици, бели плажове и места за гмуркане.
В средата на април – от 13-и до 15-и, тайландците празнуват и своята Нова година – Сонгкран. Избраното време е неслучайно и има своето лесно обяснение – по това време на годината свършва сухият сезон и започва дъждовният.