Благодарности към Tourism Authority of Thailand
Сонг Ват Роуд е един от най-пленителните и бързо развиващи се квартали на Банкок. Той няма нищо общо с лъскавите моловеи небостъргачите на мегаполиса и същевременно е модерен, дишащ, младежки.
Сгушен точно до река Чао Прая и успоредно на Яоварат Роуд (Чайнатаун), този исторически 1,2-километров участък е мястото, където вековният чар на порутените колониални сгради и старите складове, се преплита с модерната съвременна култура.
Построен от крал Рама V през 1892 г., Сонг Ват някога е бил оживено пристанище и търговски център за стоки, идващи по реката. Китайските търговци и техните семейства, португалските и британски авантюристи са наложили еклектиката в архитектурата като в миналато на първия етаж са били магазините, а на горния – жилищата. Днес там са малки хостели или стаи за гости, където предимно младите посетители избират да отседнат, за да са в епицентъра на купона.
Районът е модерен и творчески. Съчетава останките от традиционните семейни бизнеси, като складове за подправки и магазини за текстил, с магазинчета за сувенири, бутиците на тайланскки моделиери, артистични кафенета, работилници за грънчарство и и художествени галерии.
Някои от старите колониални сгради се крепят само от врасналите се в тях дървето, други напомнят с останките от минало величие на бивша занемарена красавица, опитала с грим да прикрие последиците от времето, трети са развеселениот различни пъстри графити или хитроумни места за снимки, където младите японци и китайци се скъсват да се увековечават.
Завладяващата смесица от тайландска, китайска и старинна европейска архитектура е разнообразена от жизнено улично изкуство, включително известните гигантски стенописи на слонове и аниме герои.
Както си вървите, забелязвате, че младежите хлътват в някаква врата, подобна на пещера. Оказва се… пещерата на Аладин ако обичате авторски облекла, дизайнерски кафенета, където с часове можете да прекарате пиейки матча, полегнали върху дюшеци от стари чували за кафе или ориз. Тези безистени – проходи през изоставени складове вече, имат ново предназначение – площадтике, откъдето са влизали стоките през Чао Прая, вече са наблюдателен пункт към реката и небостъргачите отсреща.
Както подобава на младежкия дух, много от заведенията имат хитроумни имена като клубът „Изгубени в Сонг Ват“, барът „Трезвен“ и заведението, предлагащо само свинско шкембе с надпис „Шкембето е новият лукс“…
Хит са т.нар. естетически кафенета като SCR – Song Wat Coffee Roasters или FV, безбройните магазини за парфюми, винтидж стоки и лайфстайл (като Copenn) и почти тайните местни галерии (като PLAY art house).
В Сонг Ват на улицата всеки нещо яде или пие, защото изкушенията дебнат отвсякъде и човек може само да съжалява, че няма като като Алф девет стомаха. Сергии за улична храна (като Urai Braised Goose) до заведения със звезди Мишлен като Potong предлагат всякакво хапване по всяко време.