Това беше неочаквана среща. На някакъв провинциален път в най-северната част на Тайланд, в 40-градусовата жега, видях в далечината постепенно уголемяващото се оранжево петно на монашески роби. Когато наближиха, разбрах, че това е процесия от стотици монаси. Минаваха покрай мен в несвършваща колона дълги минути наред. Тръгнали на поклонение на 2000 км на юг. Боси или по джапанки. По напечения асфалт. 2000 километра.
Невъзможно е да се мисли за Тайланд, без да се мисли за будизма, изповядван от тайландците. И това е така не само заради религиозната им ревност, но и заради факта, че макар и култът към Буда да е ритуализиран, той е много повече от религия. Будизмът е философия и начин на мислене, които са толкова дълбоко вкоренени в тайландската култура, че определят светогледа на всеки тайландец, начина му на живот, отношението му към света. Будизмът учи, че причината за страданията ни са нашите човешки копнежи, вечната ни неудовлетвореност. Затова тайландците са така спокойни и уравновесени, скромни и някак вглъбени, изглеждащи дори неемоционални в очите на западняка.
За изключителната роля, която играе будизма в живота на тайландците, е показателна и стародавната традиция всяко тайландско момче да прекарва някаква част от живота си в манастир – за седмица, месец или година. Времето в манастира е едновременно вид инициация и училище, след което „овладелият“ будизма става пълноправен член на тайландското общество.
