Трудно е да си представим, но преди 50 години на най-посещаваният тайландски курорт – остров Пукет не е имало нито хотели, нито туристи.
Местните добивали калай, отглеждали каучукови дървета, ловяли риба и приемали километричните плажове, топлото море и красивите гледки за даденост.
Всичко се променя през 1974 г., когато снимачният екип на „Мъжът със златния пистолет“ (деветият филм от поредицата за Джеймс Бонд) акостира на брега на залива Панг Нга, на двадесет километра от Пукет.
Скалите с причудливи форми, кристално чистата вода на Андаманско море, копринените плажове се оказват идеален естествен декор за финалната сцена на лентата – дуела между агент 007, изигран от Роджър Мур, и международния убиец Франсис Скараманга, в ролята – Кристофър Лий.
Филмът така раздухва славата на острова, че само тайландците (и то не всички) помнят истинското му име – Тапу. В наши дни това е едно от най-посещаваните от туристи места. Скалата на чиито фон се бият главните герои, е толкова живописна и разпознаваема, че е разбираемо желанието на пришълците да видят със собствените си очи завладяващите природни красоти.
Властите на Пукет, които сега призовават туристите да посещават други части от Тайланд, поради пренаселеност на мястото, навремето реагират мълниеносно и само две години след заснемането на филма, т.е. през 1976 г., издигат първия хотел на плажа Патонг и с това отварят чисто нова страница в историята на острова.
До Ко Тапу може да се стигне само по вода. Финансовите ви възможности ще определят дали да го сторите с моторна яхта или с традиционна лодка с дълга опашка.
Всъщност “Островът на Джеймс Бонд” се състои от два острова. Тайландското му име се превежда като „клин, прът“, защото е със заострена основа. Върху него е невъзможно да стъпите. Но пък можете да му се любувате от съседния – Ко Пинг Кан на около двайсетина метра от Ко Тапу, който сякаш се носи по вълните.
Любопитното е, че той се състои от две скали, свързани с пясъчен провлак, който напълно изчезва под водата по време на прилив. В подножието на тези скали се гушат два малки плажа. Във филма на единия от тях главният злодей палува с приятелката си, а на другия се дуелира с Бонд.
Ако сте виждали кадри от облите каменни късове, нахвърляни от Божията ръка в залива Холонг във Виетнам, картината е горе-долу същата, но по-малко призрачна, заради тучната зеленина на растителността и тюркоаза на морските вълни.
Единственият начин да посетите спокойно острова е да отидете рано, за да изпреварите пълчищата туристи, които атакуват сякаш пиратска флотилия го превзема на абордаж.
На Ко Тапу няма хотели и ресторанти, само сергии с традиционните суверинри прахосъбирачки. От което следва, че и след като нащракате задължителните снимки, при които позирате с протегната ръка като че ли държите съседното парче скала на длан, няма друго какво да правите.
Освен ако не сте настроени авантюристично и не решите да бродите из коридорите на малката пещера, сякаш гравирани от незнайна морска ръка в скалите. А, има и една много специална дупчица в камъка, където задължително трябва да си пъхнете пръста и да прилепите тялото си към него за поредната снимка, на която ще изглеждате наведени под ъгъл 45 градуса.
Естествено, след като се увековечих уж със съседното парче скала в ръка и прегърнала каменната табела с надпис “Островът на Джеймс Бонд”, хукнах към пещерата. Водата, изтичаща през варовиковите скали в продължение на векове, е създала невероятни форми.
Някои от стените са паднали, за да скулптират елемент, който тайландците наричат „hong“ – думата за стая на техния език. Обикновено в тях намигат малки приливни езерца. Пъплех бавно по хлъзгавата повърхност, катерех вкопани стъпала, промъквах се през тесни пространства, примопняйки си пролуката на праведниците в Рилския манастир.
Направих няколко зрелищни снимки и се върнах в туристическата гмеж, колкото да забележа че неколцина смелчаци наемат каяци, за да разгледат скалите и откъм морето. Задължителните спасителни жилетки пристъргват по тялото, но това са дребни несгоди.
От водача на каяка (да не сте си помислили, че съм тръгнала сама към талазите) научавам, че не бива да употребявам израза остров Ко Тапу, защото Ко на тайски осначава точно това и все едно казвам остров остров. Другата любопитна подробност е, че скалата преди векове била само една, но се разцепила на две при земетресение.
За разлика от други места в Тайланд, където в кристално чистите води могат да се видят рибката Немо, рибката Дори и целия анимационен и истински подводен свят, морето около бившето обиталище на Джеймс Бонд не е подходящо за шнорхелинг, защото е дъното е мътно.
Преди време не само каяците, ами и лодките са минавали между причудливите скали и са акостирали на пясъка, но сега е забранено, защото нарушават водната среда, рибите бягат, а коралите умират.
И не е ясно колко време ще е необходимо да се възстанови равновесието. Тайландците много пазят природата си, оценяват какво имат и искат да го съхранят възможно най-дълго.
Когато поисках да си взема изхвърлено от морето парченце корал за спомен, ми казаха да го оставя. Но нали коралът е мъртъв, за какво ви е. Да, обаче след 200 години ще стане на пясък, беше отговорът, който ме остави безмълвна.
Заливът Мая бей на съседния остров Пи Пи, където е сниман филмът “Плажът” с Леонардо ди Каприо, например бе затворен за няколко години, за да може кораловият му риф да се възстанови от нашествието на 5000 ентусиазиани туристи дневно.