Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове! Че аз за себе си не подхващам тиган или тенджера. Предимно за кучето или за някои по-подбрани гости. И изведнъж… усвоих рецептурник за любимите ми гиганти.
В тайландската провинция Сурат Тани Elephant hills е мястото, където всеки миг е познание за нещо ново, а всяка гледка – скрийнсейвър за компютъра.
Приключението започва още от настаняването. Когато ти кажат, че ще спиш в палатка едва ли си представяш тента с всички удобства, вентилатор и течаща вода.
Всяко движение е обмислено и отмерено. Получаваш свой личен рейнджър, който се грижи да имаш студена вода в термо шишето, проверява като загрижена майка екипировката ти и ти обяснява правилата като на петгодишно. И с право.
Повечето от нас си мислят че слоновете са анимационните сладурчета в бонбонени цветове, но изразът „Помни като слон“ е създаден неслучайно.
Те са своенравни, злопаметни, склонни към неочаквани емоции, раздразнителни. Затова към всеки хобот е прикрепен собствен гледач – махут, който познава характера, по нюанса на едно движение на ухото може да прецени настроението му е достатъчно добро за общуване с ентусиазирани и понякога досадни двукраки.
И понеже мъжките са по-склонни към изпускане на нервите, в слонарника на Elephant hills е женско царство.
В Страната на усмивките и слоновете се смеят, защото вече имат хубав живот. Не разиграват батални сцени, не просят по улиците, нито рисуват нелепи картинки за туристите. Преди век в Тайланд те са били над 100 000, предимно работни добичета или войници.
Днес са около три хиляди, разпределени почти поравно в приюти за спасени животни и диви стада. Намаляването им е закономерно.
През 1945 година 70 на сто от страната е била покрита с гора, сега е драстично по-малко. В миналото са секли образите им върху монети, а докато измислят пушките, са били истински бойци във всяка война в Азия.
В Elephant hills всяка многотонажна животинка си има история. Доайенката е на 91. Тя почти няма зъби и е забранено да й се дават твърди листа и клонки. Мекички банани обаче хапва с апетит. А с още по-голямо удоволствие по цял ден се кисне в близкото езерце и жизнерадостно пръхти.
Една достолепна дама е напълно сляпа, поради лошо отношение от бившия й стопанин. Слава Богу, времето когато слоновете са влачили трупи, вършеели са ориз и са били използвани за транспорт е безвъзвратно отминало.
Избягват да ги яздят дори на тържествени кралски ритуали, защото се оказало, че гръбнакът на тези привидно несъкрушими животни не е създаден анатомически да носи седло или паланкин.
Още любопитни факти записвам в „твърдия диск“ на паметта си: слоновете имат в главата си въздушни мехурчета за олекотяване на иначе доста тежкия им череп. Хоботите им се управляват от над 1000 мускула. Дневно изяждат около 10% от личното си тегло, а при азиатските, които са доста по-дребни от африканските, то е между 300 и 500 кг. Освен това изпиват около 200 литра вода.
Продължителността на живота им е между 70 и 100 години. Ако носят женско бебе, бременността трае19 месеца, ако е мъжко – 22. За какво ще ми потрябват тези факти в бъдеще, хабер си нямам, но ги споделям с вас.
В Elephant hills специално заради слоновете отглеждат нейпиър грас – основна съставка от менюто им, което имах щастието лично да подготвя. Под надзора на техния махут, разбира се. Оказа се особено питателно.
Клон от бананите, наречени „лейди фингърс“, защото са късички. Сервират се заедно с кората. Палка захарна тръстика или бамбук. Не се реже при пръстените, а между тях. Иначе е трудно смилаема. Ананасът се отсича наполовина с едно топорче, а после се разчетворява. Най-забележителни са сармичките.
В листо от палма, нарязано на парчета 20х20 см се поставя топка от нещо като рачел от тамаринд, шепа небелен ориз и още толкова каменна сол. Грижливо се навива на пакетче, което се завързва с бамбуково листо и така се сервира.
В потвърждение на факта, че в хоботите си имат 1000 мускула, когато надушат кошницата с храна слоновете така ги удължават, че заприличват на безкрайни хармоники. Деликатно поемат деликатесите с леко засмукване – все едно сте си сложили ръката пред работеща прахосмукачка.
Правилото е да не им пъхате храната директно в устата, защото може да се задавят. Разбира се, с най-голямо удоволствие поднесох сътворените от мен слонски гозби на Буабо – понеже ми е връстница.
Очевидно и в Elephant hills властва практичната „безотпадна технология“. Попадам на училище за ръчно правене на хартия. Сещате се, нали? При поглъщането на 300 кг трева и съчки, изхвърленият преработен продукт си е чиста целулоза.
Остава само да преодолеете отвращението си. Да го поставите в специална рамка, обилно да измиете с вода и да изчакате натуралната слонска хартия да изсъхне, за да се превърне в картички, разделители за книги и какво ли още не.
Но не мислете, че продължението свършва с това? Elephant hills имат езерен курорт с палатки на понтони и безброй посоки към пещера с паяци и прилепи или острови с гибони и макаци. Но за тях – следващият път