Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов, обаче за все повече гостоприемството е водещ бизнес.
Селището Ко Паньи е основано в края на 18 век от номадски явански рибари. По онова време само хора с тайландски корен по закон имат право да притежават земя и новодошлите решават да издигнат къщите си на кокили з закътания залив с бърз достъп до рибите.
Селото има мюсюлманско училище, което се посещава както от момичета, така и от момчета сутрин. Поради неформалния характер на това образование, много от момчетата посещават училища по-далеч в Панг Нга или в Пукет.
Тъй като хората не са богати, а водните таксита са установили тарифи като за туристи, родителите се кооперират да наемат лодки в името на по-добррото бъдеще за децата им.
Десетки туристически лодки акостират в Ко Паньи всеки ден. Мъничката селска кърчма се е разраснала до няколко ресторанта, обединени от магазин с типичните тайландски сувенири, но изработени от местни занаятчии. Но туристите идват само през сухия сезон, затова риболовът продължава да е водещ поминък.
Вървейки можеш да надникнеш във всяка стая, да поздравиш старците, поседнали на прага, и да устоиш на желанието да погалиш дете по главичката. (В Тайланд пипането по главата се смята за неучтив жест. Според местните това е най-благородната част от човешкото тяло и се смята за кръвна обида, дори да разрошиш косата на някой малчуган).
На пазара прилежните домакини предлагат сушени скариди, лютиви морски дарове или така обработено кашу, че направо се чудиш какво точно ядеш. Всички други стоки, вклчително и плодовете, се докарват от континента.
Завеждат ни до малко странно футболно игрище. Вдъхновени от Световното първенство по футбол през 1986 г., децата го построили от стари парчета дърво и рибарски салове.
Момчетата сформирали футболен отбор и започнали да се състезават в Училищното първенство на Южен Тайланд. След като стигнали до полуфиналите, постигнали трето място въпреки странните обстоятелства (през второто полувреме решили да играят боси, тъй като били свикнали така). Тогава цялото село се вдъхновило да се занимава със спорта.
Към 2011 г. Panyee FC е един от най-успешните младежки футболни клубове в Южен Тайланд, а момчетата, които построили игрището през 1986 г., вече са възрастни мъже. Но за тях е сниман документален филм. Те имат впечатляващ рекорд от шест спечелени младежки футболни първенства на Южен Тайланд от 2004 до 2010 г.
А как идват туристите? Благодарение на пощальона. В края на 20-ти век рибата намалява и общността среща трудности да се издържа. Раздавачът на писма предлага да поканят чуждестранни гости в необикновеното си село, където алкохолът е забранен и не можете да изпиете дори безалкохолна бира в ресторанта, за да не обидите вярата на местните мсююлмани.
Тъй като населението на Ко Паньи е мюсюлманско, освен вносът на алкохол също така е забранен вносът на кучета или свине, разголеното облекло също не е препоръчително.