Симиланските острови образуват приказен архипелаг в Андаманско море, само на 120 км северозападно от остров Пукет.
Тези късчета земя са толкова зашеметяващи, че дори не е нужно да си страхотен фотограф, за да се върнеш с невероятни снимки.
Повечето хора отиват там за еднодневна екскурзия, но най-добрият начин да се насладиш на тази част от Тайланд е да останеш два дни. Малко е далеч от Пукет и стигането до там с моторница може да бъде изморително.
Нощувайки там ще си осигурите страхотни гледки към безлюдните плажове рано сутрин и късно вечер, а да имате тези пясъчни ивици само за себе си е безценно.
Симиланските острови са отворени от 15 октомври до 15 май.
Ако си решил да ги посетиш, най-добре е да резервираш обиколка, която първо ще те отведе из района за гмуркане с шнорхел, а след това ще те остави на главния остров, където има ресторант и места за настаняване.
Разбира се, ако си водолаз, ще откриеш десетки дайвинг центрове, предлагащи тази дестинация като еднодневна екскурзия от Као Лак.
Симилан идва от малайска дума, означаваща девет. Първоначално националният паркът е бил от девет острова без имена, просто с номера от 1 до 9, но през 1998 г. е разширен, за да включи още два по-далечни Ко Тачай и Ко Бон. Припомням, че на тайландски Ко означава остров.
Едва ли ще можете да посетите всичките. Още повече, че три са затворени за туристи, за да се съхрани морската фауна, а един принадлежи на кралското семейство.
Му Ко е прочут със своите гигантски камъни, разположени на върха на хълм с изглед към невероятно чистата вода на залива. На върха ромбовидна скала е застанала причудливо на единия си ръб и изглежда сякаш всеки миг ще се затъркаля надолу.
Катеренето не е толкова трудно, тъй като има въжени парапети на стълбите, водещи към върха. Снимките от птичи поглед стават убийствени, а сянката на лодките ще ти даде представа колко бистра е тюркоазената вода.
Гмуркането с шнорхел е незабравимо. Водата е топла и ласкава, а видимостта е невероятно ясна. Усещането е сякаш летиш над коралови плантации, заобиколени от хиляди цветни рибки. Красиво е като медитация.
При късмет, можеш да си „поговориш“ с някоя от морските костенурки, плуващи около лодката. Изглеждат безобидни, но не се опитвай да ги докоснеш. Захапката им е като клещи.
На остров № 4 можеш да пренощуваш в малка палатка или климатизирано бунгало. То не е чак безбожно скъпо, но понеже са малко, трябва да бъдат резервирани отрано. Обстановката е далеч от лукса, но пък имаш собствен (студен) душ и баня и балкон с гледка към морето. В палатката може да стане доста горещо.
Ресторантът със сламен покрив до плажа сервира семпъл обяд, вечеря, вода и безалкохолни напитки. От март 2025 година употребата на спиртни напитки в националните паркове на Тайланд е забранена. Но и без градусова чаша в ръка, това е единственото място, където можеш да се отпуснеш в края на деня.
Островът разполага с две пясъчни ивици, свързани с тясна пътека през гората. Плажът пред ресторанта е голям, с невероятно бял пясък. Водата тук е бистра и потресаващо синя, така че не забравяй слънчевите си очила и слънцезащитния крем. Плажът от другата страна на острова е по-скалист и по-малко привлекателен, но пък е интересен за разглеждане.
Ако искаш да обогатиш колекциите си от снимки, струва си да имаш водоустойчив фотоапарат. Костенурките не са срамежливи и лесно ще направиш добър кадър. Коралите и тропическите риби са в изобилие.