Lake Camp в Тайланд е единственият луксозен лагер с плаващи палатки в света. Открит е през 2011 г. и е разположен върху изумруденозелените води на езерото Cheow Lan.
И слонският кемп, за който ви разказах миналия път, и този, са разположени в националния парк Khao Sok в Южен Тайланд.
Те наистина не са далеч от световноизвестни плажни дестинации като Пукет, Као Лак, Краби и Ко Самуи, но са еталон за новите тенденции в туризма на Страната на усмивките – приключения, екология, чиста природа и тих, ненатрапчив лукс.
До Lake Camp може да се стигне само по вода и макар яхтата бързо да пори водите пътят до дигиталния детокс отнема повече от час. Защо дигитален детокс ли? Ами в джунглата няма не само интернет, ами и обхват на телефоните, така че връщането назад във времето е неизбежно. А и не можеш да избягаш, без да си платиш сметката.
Къщичките на кемпа напомнят нанизите от кокетни колибки на Малдивите. Само дето тези са на понтонни възглавници, а не наколни. Всяка палатка си има баня и веранда, от която можеш направо да скочиш в ласкавото езеро. Стига да си със задължителната спасителна жилетка.
Колкото и добър плувец да си, дълбочината е над 20 метра и затова мястото за къпане е отделено с въже. Без същата екипировка не можеш да се присъединиш и към разходките с кану по река Сок, независимо дали си изпробваш силите с греблата или те вози местен лодкар.
Може мястото да е вдън Гори Тилилейски, но в Тайланд умеят да ти създават спомени. В палатката върху леглото със зелени листенца е написано “Добре дошъл”, незнайна сръчна ръка е превърнала хавлиените кърпи в слонче, към което е прибавен сувенир.
Мангровите гори са вписани в природната съкровищница на ЮНЕСКО, а около езерото те са толкова много, че спокойно можеш да твърдиш, че си се разхождал в природен трезор.
Кануто, също като каляската на Пепеляшка, те очаква. Вещият лодкар лавира по меандрите на реката, която се влива в езерото Cheow Lan.
Сурови скали и тайнствени джунгли те заобикалят. Рейнджърът от време на време спира и сочи я гласовит гибон (през нощта ще научиш по трудния начин, че воят му е като линейка), я симпатичен макак, я странна птица.
Снимаш като обезумял с желанието да запечаташ всеки миг.
Когато се върнеш изгладнял от първото приключение, масата вече е сервирана с прясна риба, почти доброволно скочила в тигана, и десетки знайни и незнайни тайландски вкусотии.
Докато след вечеря всички гледат филм за джунглата на Тайланд, в разговор научаваш, че курортът с плаващи палатки е проектиран по изключително отговорен и устойчив начин чрез използване на слънчева енергия и вятърна енергия и изключителна система за управление на отпадъците. Всяка луксозна шатра разполага със собствен соларен панел, генериращ електричество.
Иначе всичко му е като на истински хотел – от рецепцията до румсървиза.
Лежерно настроените ще прекарат сутринта на верандите или в езерото, но истинските авантюристи поемат към ново приключение – изкачване до пещера с прилепи и паяци през дъждовна гора.
В интерес на истината, маршрутът е като за умерени кашкавал-туристи, които не се боят да крачат нагоре през корени и „слонски бомби“.
Гордо ни обясняват, че тук има диви стада и гигантите пресичат напряко през гората към всекидневния си водопой. Рейнджърите ни разказват за дърветата, покрай които минаваме, заострят вниманието ни към някое цвете и ни успокояват, че до пещерата остава още съвсем мъничко. И така… поне още час.
В интерес на истината, в сравнение с Леденика тайландските сталактити и сталагмити не са особено зрелищни, но пък обяснението, че когато поставиш фенерчето отстрани на главата си и го насочиш към някой паяк, очите му блестят като диаманти, те кара леко да потръпнеш.
Пътеката надолу е леко хлъзгава, а непрогледният мрак, разцепван само от мощните ни лъчи предизвиква неоправдана боязън – ясно е, че всичко е отработено и измислено така, че да сме в безопасност. Огромни колонии от миниатюрни прилепи цвърчат неистово – нарушили сме покоя им. На няколко пъти се уверявам, че това с диамантените очи на паяците е точно така и дори се престрашавам да хвана един, чието име се превежда от английски като „майстор“.
Слизането към цивилизацията се оказва малко по-драматично, защото тропическият топъл дъждец е превърнал пътеката в кална пързалка.
Но се прибираме без жертви, колкото да сметнем, че е уместно да се разтушим с каране на падълборд.
Това е къса и широчка дъска, която се управлява с гребло. Цаката е да се задържиш на нея прав или на колене. Опитите са обезопасени и за двете страни – ти си със спасителна жилетка, а дъската е вързана за единия ти крак, за да не отплава в незнайна посока. Вероятно греблото могат да прежалят. Оказа се сравнително лесно, така че падълбордът не се превърна в паднал борд.
Спокойствието, което по залез се стеле над Lake Camp те обгръща в деморализираща прегръдка на пълна нирвана и сливане с природата. Искаш да останеш там завинаги и дори телефонът не ти липсва.
Снимки Elephanthills.com