Special Thanks to Tourism authority of Thailand
Фестивалът на свещите в Тайланд хем силно напомня на карнавала в Рио, хем доста се различава. Приличат си, защото и двете събития са с почти сакрална важност и за тях започват да се готвят щом отшуми предишното. Дефилето на творенията, поставени върху окичени с какви ли не украси платформи преминават бавно по точно определено трасе, а пред и около тях танцуват отдадено. Трибуните са препълнени и всяка участваща композиция има яростни почитатели, които я аплодират.
Но приликите свършват до тук. В Убон Рачатани, Североизточен Тайланд, няма състезание на живот и смърт. Да, хубаво е да си първи, но освен аплодисменти и почетен знак от краля не получаваш нищо друго.
Композициите се изработват в храмовете като местнии художници и занаятчии задават темата, осбъдена и избрана с монасите и храмовото настоятелство, а безброй доброволци се включват в отличането и изрязването на детайлите. На голямо пано в обителта се записва кой с колко бата (тайландската валута) е подпомогнал общото дело.
Дни преди най-важното събитие на годината в храмовете цари трескаво желание да бъде изпипан и последният детайл. В Sri Prada Candle Learning Centre покрита с бои и восък дама, която се представя като продуцент на тазгодишната скулптура, разказва как смесват восъка на ръка с маслени бои, за да се получат цветните лица на фигурите. Наоколо се щурат, деца, монаси, помагачи, кучета – всички с много зает вид.
Всеки посетител може да седне и да изпита уменията си. Дават му излят елемент от восък и той с тънко длето трябва да махне излишъците. Е, ако го развали, никой няма да му се сърди, но седналите край масите са извънредно старателни.
В храма Wat Phra That Nong Bua композицията е коренно различна. Тя е посветена на друг сюжет и техниката й на изпълнение е по-класическа – восъкът не е оцветен, изглежда напълно готова. В малка ниша отстрани обаче поклонниците топят в разтопен восък зелена папая изрязава звездовидно в корната си част, после я пъхат в леген със студена вода и толученото за 30 секунди цвете вече може да бъде поставено в подножието на платформата, където чевръсти пръсти драпират пъстър плат.
Фестивалът на свещите в Убон Ратчатани е едно от най-зрелищните и културно значими събития в Тайланд. Провеждан ежегодно в североизточната провинция Исан, този оживен празник отбелязва началото на будистките пости (Као Панса) и дъждовния сезон.
Както всичко в която и да е религия, и тук традицията е обвързана с практичността. Тримесечното уединение на будистките лами, наречено Васа,съвпада с периода на мусоните, когато в миналото е валяло така че те не са могли да излизат за храна. Богомолците и поклонниците започнали да им носят в манастирите и храмовете, а след това – и свещи, за да продължават да четат писанията, да създават текстове. Но хората говорят – еди кой си занесъл много голяма свещ, а онзи пък я украсил еди как си. И започнали да се надпреварват чий светилник ще е по-интересен, по-посветен на Буда, по-зрелищен.
През последния век тази скромна традиция за въплъщаване на заслуги към бога във вид на свещи, ескалирала до артистичност и състезателен елемент. Някои фигури стигали до 20 метра височина, а това е нещо, което трябва да се види от всички и започнали религиозните процесии в първия ден на постите – като демонстрация кой е занесъл по-красива свещ на монасите.
Повечеот век занаятчии и творци в Убон Рачатани прекарват цели месеци в дълбаене, дялкане и отливане на сложни скулптури, богато украсени с традиционни тайландски мотиви, митологични фигури и сцени от будисткия или индуисткия фолклор.
Самото шествие е повече от приключение. По уличките към централния парад местни търговци и улични артисти примамват зяпачи и купувачи. Поради дъждовния период, пътят на платформите е застлан, а трибуните с амфитеатрално разположени седалки са покрити. Процусията трае с часове. Преминават не само восъчните композиции, а танцови и музикални състави, строени държавни служители в бели парадни униформи, отличниците от университета и училищата и победители в конкурсите за красота, вкл. и „Мис Тийн ЛГБТ“.
Ако се питате, как восъчните фигури не се разтопяват при над 30-градусова жега, тайната е в смесването на восъка с желатин.
Тъй като фестивалът е обвързан с лунния календар (празниците Асалха Буча и Као Панса), точните дати се променят всяка година, но обикновено се провежда през юли. Основните събития включват дневни и нощни шествия около Тхунг Си Муанг в центъра на града.
В дните преди главния парад градът е домакин на вечерни светлинни и звукови представления, традиционна тайландска музика и най-вече, истинска вакханалеия от храна. На нощния пазар човек може да се нахрани само от цветовете, ароматите и пушеците, сякаш изригващи от всички посоки.