Кой не е имал играчка тигърче като дете и не е мечтал да усети в пръстите си истинска, а не плюшена козина? В тайландския курорт Патая невъзможното се сбъдва!
Открит през 2017 г. в южната част на града, в района на Джомтиен, мястото е дом на тигри от всички възрасти – от игриви малки до величествени възрастни. Под строгия надзор на професионални треньори посетителите могат да влязат в просторни заграждения, да погалят животните, да ги прегърнат и да си направят снимки, с които не само да реализират детската си мечта, а и да предизвикат повсеместна бяла завист.
На всички, които подозират, че животните се упояват, преди да ви разведа виртуално из тигровия парк, ще кажа какво ми отговориха там. „Всички тигри са родени и израснали сред хора. Животните тук са приятелски настроени компаньони, които „се отнасят към човека като към приятел, а не като към храна“ и са обучени да не използват ноктите или зъбите си по време на игра. Ние държим на етиката при отношението с тигрите, те са нашите любими деца. А има и практичен момент – те са скъпи животни, ако ги упояваме ще станат наркомани, а те живеят малко. А ние тук имаме ветерани на близо 20 години. Освен, че са свикнали с хората, те винаги са добре нахранени, а пълните стомаси ги правят мързеливи.
Вероятно ви е направило впечатление, че имаме екземпляри и т.нар. златни и сребърни тигри. Те не биха могли да оцелеят в природата, защото необикновената им окраска ги прави твърде видими и те няма да успеят да хванат никаква плячка. Тигровият парк на Патая е повече от обикновена зоологическа градина, това е уникално пространство, където посетителите могат не само да наблюдават тези страховити хищници, но и безопасно да общуват с тях. Паркът се придържа към концепцията за „съжителстващи мирно хора и тигри “.
След като се успокоих, че никой не тормози величествените котки, се гмурнах с пълна радост в приключението. В Тигровия парк човек може да се запознае по-отдалеч с всичките му обитатели – имената, рождените им дати и полът им са написани на персоналните ограждения, в които всеки екземпляр си има собствен басейн за разхлаждане.
Ако искаш да общуваш отблизо с тигър, можеш да избираш дали да гушнеш бебе на месец и половина или да държиш опашката на мъжествен гигант. Разбира се, всичко си има ценоразпис, но си струва всеки похарчен бат (тайландската валута). Не можах да устоя на няколко изкушения. Как човек да пропусне галенето на малко пухкаво котенце преди да се превърне в могъщо животно? Ами да види отблизо сребърен и златен тигър? А тайничкият гъдел от общуването с едричък екземпляр?
Веднага си купувам билети за изброените възможности за радостно общуване и съвестно изслушвам правилата, които трябва да се спазват, въпреки че тигрите са опитомени:
Всеки гост може да прекара 15 минути с избрания от него четирилап компаньон.
Не издавайте силни звуци и не се движете бързо пред тигъра.
Не докосвайте муцуната на животното, за да не улови чужди миризми от вашите ръце или тези на други тигри. Пред всяко място има мивка за миене на ръцете.
Забранено е снимането със светкавица.
Кожените обувки не са разрешени в заграждението; осигурени са чехли.
Приближавайте възрастните тигри само отзад. И галете колкото искате само задната половина на тялото им. Макар да са котки почесването под гушката ги дразни.
Запаметявам всички ограничения, но не изпитвам и трошица страх. Тигрите изглеждат спокойни и дружелюбни, дори малко мързеливи. Оставям си бебето за десерт и спокойно влизам при златния. Той е мъжки екземпляр на 6 години. Гледачът е толкова сигурен в доброто му отношение, че взима телефона ми и започва да ме снима. А когато се убеждава, че тялото ми не произвежда и капка адреналин казва „Ако искате, хванете му опашката“.
Козината на тигъра наистина е златиста, а райетата му са няколко нюанса по-тъмни в стил „старо злато“.
Приема добродушно галенето ми. Няма нищо против да го погъделичкам по корема и по възглавничките на лапите. И не се знае кой изпитва по-голямо удоволствие той или аз. По едно време лениво се протяга , за да се намести по-удобно за ласките ми.
Следваща спирка – сребърен тигър.
Преди това обаче напръскват ръцете ми с почистващ спрей. Той също е момче, но малко по-младо – на три години. Толкова му се спи, че май му досаждам. Току що е закусвал обилно с девет килограма чисто месо. Придремва блажено. Май му допада все пак как го потупвам по корема, защото започва да мърка. Звукът е същият като при домашна котка, ама усилено с тонколони за рок концерт.
Бърза хигиенизация на ръцете, че раираният гигант в следващото заграждение сякаш няма търпение да се видим.
Величествено излиза от басейна и се просва върху „диванчето си“ за поредната порция галене. За разлика от японеца преди мен, който се беше вдървил от ужас, аз нямам търпение да покажа на тигъра колко ми е симпатичен. Май е взаимно. Той се обръща и ме близва по ръката. После се прозява зрелищно като за снимка.
Пред бебетата опашката е най-голяма. Все пак това е единственото място, където се допускат деца под 15 години.
Тук гледачите са повече – един храни тигърчето с биберон, друг следи зорко децата да спазват правилата и да не третират животинката като играчка. Трети наглася малчуганите в най-подходящите (и щадящи за двете страни) пози за незабравими снимки. Малката душичка е на месец и половина и като всяко бебе иска да си поиграе. Протяга лапички, подлага удобно коремчето си за гъделичкате, изморява се и заспива под нежните ми докосвания. Усещам безусловното доверие, че няма да му сторя нищо лошо. Няма такова блаженство!
Спирам дотук, за да задържа още малко в съзнанието си радостта, че споделих само за два часа живота си с тези достойни и красиви животни!